В следствие на великите географски открития биват разкрити много нови държави и търговски пътища. Те водят до развитието на търговията, разпада на феодализма, развитието на мореплаването, зараждането на идеята за капитал и пазарна икономика и най-вече за развитието на най-добрата и морално превъзхождаща икономическа система, която сме имали.

За да видим обаче как се е променила икономиката трябва да знаем каква е била тя преди зараждането на капитализма. Преди рязкото развитие на търговията след великите географски открития икономиката е била базирана около земеделието. Земята е била основният актив и тя била собственост на аристократи, познати като „феодали“ или рицарско съсловие. Те получавали своята земя като възнаграждение за военна служба. Цялата система е известна като „феодализъм“.

С откритието на новият свят и развитието на търговията феодализмът започва да губи сила и се разпада, поради неумението на старите феодали да се адаптират към новият бързо развиващ се свят. До този момент на търговията се гледа като нещо от което не може да се направи богатсво, но това бързо се променя като фокусът на новата икономическа система се измества от производство към търговия. Новият основен актив е капиталът под формата на благородните метали, като златото и среброто. Това е началото на меркантилизма, предшественикът на капитализма.

Меркантилизмът е икономическа система, която се базира на идеята, че парите са абсолютната форма на богатсво и тяхното придобиване става чрез увеличаване на износът и намаляне на вносът. Един от основните проблеми при него е това че в търговията винаги има една печеливша и една губеща страна. Държавата която изнася стоки е тази, която получава капитал и следователно е печеливша, а тази която внася стоки е губеща. Вътрешната търговия е смятана единствено за преразпределение на богатството. За да гарантира една страна по-високи нива на износ отколкото на внос, тя трябва да ограничи своят внос. Това е ставало чрез налагане на високи мита и такси на вносът и субсидиране на износът. От налагането на тези такси обаче произлиза още един проблем, какво спира другата държава да направи същото и да наложи високи такси над своят внос. За успехът на тази стратегия и било жизненноважно държавата да наложи себе си с помощта на силна армия. Всичко това водело до развитието на монопол. В меркантилизмът спестяването на пари се е ценяло, тъй като е бил единственият начин за събиране на капитал. Той е бил перфектната основа за появата на капитализма.

Капитализмът е икономическа система, която се е появила в резултат на меркантилизма. Неговото име произлиза от понятието „капитал“, което значи пари или активи. В капитализмът отпада идеята за благородните метали, като единствена форма на богатство. В резултат на което търговията е разглеждана като нещо от което печелят и двете страни и няма значение дали тя е международна за разлика от меркантилизма. Идеята за спестяването също отпада и бива заменена с тази за инвестиране.

Капитализмът е система, базирана на пазарната икономика. Пазарите се задвижват от търсенето и предлагането и това определя цените на стоките и услугите. Системата възнаграждава ефективността за производство или предоствяне на качествена стока или услуга, тъй като колкото по-евтина и качествена е дадената стока или услуга, толкова по-голямо търсене има към нея.

Някои критици на капитализма биха го нарекли неморален, но аз съм твърдо против това твърдение. Противно на общоприетото мнение сред критиците му, от него печелят всички класи на обществото, собствениците на предприятия осигуряват работа и заплата на своите работници и в замяна на това работниците предоставят техният труд. Работейки в компания за капиталист се дава възможност на работника да изкарва прехраната си незабавно, вместо да чака завършването и продажбата на даден продукт. Достъпът до капиталови блага, като средства за производство, които работодателят осигурява на работникът си, също така му позволява да бъде по-продуктивен отколкото би бил сам по себе си без тях. По-високата продуктивност води до по-висока заплата за работникът, отколкото би могъл да спечели сам, ако произвежда и продава същият продукт. Някои социалисти смятат, че работниците би трябвало да притежават средствата за производство в едно предприятие, с аргументът че без техният труд няма да има кой да произвежда продуктът. Те не са прави, тъй като работниците получават заплата за работата, която вършат и не инвестират никакъв капитал в предприятието за което работят, следователно не поемат никакъв риск. Ако предприятито фалира собственикът, който е инвестирал собствен капитал, ще бъде този който ще загуби всичко. Друг огромен плюс на капитализма е това, че пазарът се регулира достатъчно добре сам- на принципът търсене и предлагане. По-малко регулации над пазара, винаги са по-добре за икономиката, тъй като правителството не може да бъде корумпирано, ако няма власт, с която да злоупотреби. Друг съществен фактор на капитализмът е свободната конкуренция. Конкуренцията е нещо хубаво, тъй като води до повишаване на качеството, понижаване на цените и подтиква към иновации.

Най-важното нещо за капитализма е, че той води до по-висок стандарт на живот. Капитализмът не е това, което причинява бедността, а липсата му. Един от най-известните негови критици, Карл Маркс го описва, като начин на производство, при който някои хора притежават средствата за производство, а други работят като наемни работници за тях. Като погледнем статистиките, държавите в които повечето от работниците са наети от „капиталистически фирми“ са по-богати, защото капиталистическите фирми предоставят много по-висока продуктивност. Това е случаят за всеки 8 от 9 работника в САЩ в сравнение с всеки 1 от 19 работника в Индия.

Капитализмът възнаграждава трудът, ефективността и иновациите, предоставя възможност за развитие на всеки и насърчава свободата да правиш избор. Затова смятам, че това е най-добрата и морално превъзходяща икономическа система, която съществува.